На 3 октомври 2013 г. група от 210 евродепутати от четири политически групи, обединени около името на един от бащите на европейската интеграция – Алтиеро Спинели, представи своето предложение за ревизия на действащите договори за Европейски съюз.

Новият „Основополагащ закон на Европейския съюз“ е отговор на трудностите пред европейските институции да вземат адекватни и своевременни мерки за справяне с кризата в еврозоната, която даде отражение върху целия Европейски съюз, както и неспособността на отделните страни-членки успешно да приложат национални планове за реформи и икономическо възстановяване. Евродепутатите-федералисти предлагат задълбочаване на сътрудничеството във федерална посока, както и все по-тясна фискална интеграция (фискален и икономически съюз) в ущърб на националния егоизъм, спъващ търсенето на европейски решения на общи за гражданите на ЕС проблеми.

Целта е да бъде постигнат по-добър баланс между фискална консолидация и инвестиции в растеж и работни места, защото фискалният съюз няма да изпълнява функциите си пълноценно без социална справедливост. В този смисъл основната промяна, зад която застават федералистите, е превръщането на еврозоната в реално функциониращ политически съюз, като обаче страните, които все още не са част от нея, ще бъдат приобщени възможно най-тясно към интеграцията в политическия съюз на еврозоната.

Договорната ревизия предлага и задълбочаването на интеграцията в областта на външната политика, сигурността и отбраната, както и промени в политиките, свързани с Единния пазар и конкуренцията в него, с транспорта, иновациите, енергийните доставки, опазването на околната среда, социалните въпроси и заетостта и пр. Основната цел на промените е да позволи на ЕС да реагира своевременно и адекватно на динамичната среда на кризи, конфликти, трансгранични проблеми и глобални предизвикателства, в която ЕС се бори да оцелее и в която нито една страна-член не би могла да постигне успех самостоятелно без тясно сътрудничество с останалите.

Групата „Спинели“ предлага с реформата на действащите договори да се заеме Конституционен конвент, включващ членове на Европейския и националните парламенти, Европейската комисия и националните правителства. Той трябва да започне работа непосредствено след изборите за Европейски парламент през 2014 г. и не по-късно от пролетта на 2015 г.  Според федералистите, Конвентът трябва да бъде обвързан със задачата да потърси мнението на европейските граждани относно дебатираните предложения за договорни промени и да аргументира пред гражданите решенията, които взима.

На 17 ноември 2013 г. в Берлин Съюзът на Европейските федералисти, чийто доскорошен председател британският евродепутат Андрю Дъф бе в ядрото на работата по предложението за договорна ревизия, обсъди и прие Манифест в подкрепа на предложението за „Основополагащ договор за ЕС“.

Как „Основополагащият закон“ ще промени институционалната конструкция на Европейския съюз и неговите политики?

Федерация и Европейски политически съюз, договорни ревизии и влизане в сила

- Европейският съюз е определен като федерация от страни-членки – нивата на управление не са подчинени едно на други, а се координират помежду си,

- еврозоната е ядрото на зараждащ се политически съюз, към който всички страни, които не са част от еврозоната, но имат намерение да се присъединят към нея, ще бъдат приобщени възможно най-тясно,

- преговори по бъдещи ревизии (след като предлаганите в Основополагащия закон промени вече са факт) – счита се, че ревизията е договорена, ако ¾ от преговарящите страни са съгласни с промените,

- влизане в сила на бъдещите ревизии – вече няма да се изисква единодушие (т.е. ратификация на ревизията от всички страни-членки, което спъваше влизането в сила на договорени промени в договорите -

1. достатъчно е 4/5 от страните-членки да ратифицират всяка нова договорна ревизия в рамките на две години след съгласуването й, за да влезе тя в сила – тези, които не я ратифицират ще бъдат поканен да останат в ЕС като „асоциирани-страни“ или да напуснат,

или

2. ревизията да бъде подложена на пан-европейски референдум – в този случай е достатъчно да бъде одобрена от повече от половината (simple majority) гласували в референдума граждани на ЕС, за да влезе тя в сила

- „асоциираното членство“ ще бъде възможност за тези страни-членки, които не са готови да участват в Европейска федерация – да продължат да бъдат част от процеса на европейска интеграция, но точната форма на тяхното участие – набор от права и задължения – ще бъде предмет на преговори между „асоциираната страна“ и федералното ядро: от тези страни ще продължи да се изисква те да споделят и спазват европейските ценности, но участието им в постигането на политическите цели на съюза ще бъде редуцирано,

- слива действащите в момента Договор за функциониране на ЕС и Договор за ЕС, като ги променя и опростява, като инкорпорира в себе си Договора за Европейска общност за атомна енергия (Euratom Тreaty).

Европейската федерация и нейните граждани

- „Основополагащият закон“ на ЕС инкорпорира в себе си Хартата за основните права на ЕС, към която действащия договор препраща,

- достъпът до Съда на ЕС за физически лица – директно и неблагоприятно засегнати от акт на ЕС -  е улеснен,

- обхватът на въпросите, по които гражданите могат да започнат „Европейска гражданска инициатива“, е разширен. Гражданите ще могат да предлагат и въпроси, които да влязат в дневния ред на ЕС и неговите институции.

Реформа в институциите на ЕС и механизмите за взимане на решения

Договорът посочва, че Парламентът и Съветът са законодателите на Европейския съюз, а Европейската комисия – неговото правителство. Подобно стриктно „разделение на властите“, каквото в момента няма в международната организация „Европейски съюз“ – все още по редица въпроси Съветът взема решения сам –  ще позволи всяка от институциите да бъде контролирана от останалите.

Европейски съвет

- ролята на Европейския съвет е предефинирана – той ще е отговорен за работата на институцията „Съвета на Европейския съюз“ като цяло, а ръководителите на правителства ще могат да заседават във формат Съвет по общи въпроси (GAC),

- председателят на Европейския съвет ще се избира за 2,5 години измежду правителствените ръководители.

Европейска комисия

- Европейската комисия се превръща в правителство на Европейския съюз и се отчита и пред двете камари на Парламента,

- ще разполага с много от изпълнителните правомощия, които Съветът има в момента, особено що се отнася до фискалния и икономически съюз,

- броят на комисарите е намален, а председателят на ЕК ще номинира своите комисари (вместо националните правителства, както е в момента) и ще решава колко да са те и какви ресори да имат – „колежът“ ще бъде избиран от Европейския парламент.

„Двукамарният законодател“

- Съветът губи право да законодателства сам. С тази промяна в институционалната конструкция на ЕС се въвежда „бикамерализмът“, който е един от основните принципи на федерализма и един от най-красноречивите белези на „Основополагащия закон“, превръщащ Европейският съюз във федерация,

- Съветът и Парламентът ще договорят разпределението на местата/гласовете във всяка от тях, а не както е в момента – страните-членки в рамките на преговори по договорните ревизии, където всяка държава може да наложи вето, в случай че не е съгласна с начина, по който е представена в ЕП и Съвета,

- съ-законодателите Парламент и Съвет получават право на ограничена законодателна инициатива в случай, че Европейската комисия откаже да приеме исканията им,

- законодателните процедури се свеждат до две – сегашната „обикновена законодателна процедура“ и „специална законодателна процедура“, която заменя прилаганите в момента многобройни процедури.

Европейски парламент

- транснационални листи в пан-европейски избирателни райони – т.е. определен брой евродепутати да бъдат избирани от „пан-европейски“ избирателен район с листи, съставени от Европейските политически партии вместо от националните. Избирането на депутати по този начин ще даде възможност за истински дебат по проблеми на европейската интеграция, вместо по тясно национални въпроси, както се случва сега в контекста на европейските избори. Това е проблем на европейския политически процес, който допълнително отдалечава гражданите от европейския проект. Тази промяна е предпоставка за изграждане на връзка между Европейските политически семейства (партии) и гражданите,

- Парламентът получава право на „consent“ по промени в договорите и присъединяването на нови страни – това означава, че Съветът може да взима решения при условие, че Парламентът е дал съгласието си предварително,

- Парламентът получава право на „consent“ (одобрение) по Общата външна политика и политика за сигурност,

- самият „consent“ ще се дава с мнозинство от 2/3 от списъчния състав на членовете на ЕП,

- въвежда се „конструктивен вот на недоверие“ (модел, познат във Федерална Република Германия) – това означава, че Парламентът може да бламира Комисията, но само като предложи неин нов председател,

- Парламентът ще бъде разпускан, ако не успее да одобри Комисията.

Съвет на Европейския съюз

- всеки формат на Съвета ще избира своя председател за период от 2,5 години

- председателят на Съвета в състав „ЕКОФИН“ е и председател на Еврогрупата

- ротационното председателство на Съвета е премахнато

Съд на Европейския съюз

-  Правомощията му по въпроси, свързани с вътрешната и външна сигурност на Съюза, са разширени, а достъп на физически лица до него – улеснен

Омбудсман

- получава право „Amicus curiae“ – т.е. може да дава информация по дела, които се водят пред Съда на ЕС

Реформа на политиките на Европейския съюз според „Основополагащия закон“

Финансово управление на ЕС и еврозоната  – ядрото на предлаганата договорна реформа

- фискалният и икономически съюз ще имат свое федерално правителство със „силен“ финансов министър („ковчежник“),

- новият договор инкорпорира в себе си Fiscal Compact Treaty (2012), както и съответните части от „законодателния пакет от 6 мерки за икономическото управление“, „пакета от 2 мерки за икономическо управление“, които укрепват правомощията на ЕС за надзор на отделните национални икономики, както  и разпоредбите, отнасящи се до банковия съюз

- ЕС ще има своя икономическа политика в допълнение към координацията на националните икономически политики, която осъществява в момента,

- предвидена е възможност част от страните от еврозоната да могат – чрез засилено сътрудничество помежду им – да се интегрират фискално с по-бързи темпове, без да зависят от останалите страни (в еврозоната),

- в допълнение към бюджета на ЕС, страните от еврозоната ще разполагат със свой „фискален капацитет“, с който ще могат да противодействат на спадовете в икономическите цикли – той ще се използва за макроикономическа стабилизация и ще бъде финансиран изцяло от собствени приходоизточници,

- договорът предвижда и прогресивното обединяване на част от държавните дългове и вдига (при определени условия) забраната за ЕС да финансира дефицит,

- националните икономически планове, които оказват въздействие върху всички икономики от ЕС, ще бъдат обсъждани и координирани преди тяхното одобрение и изпълнение в страните-членки,

- за да осигури ефективно функциониране на Единния пазар и да избегне заплахи за конкуренцията, ЕС ще има право (в рамките на обикновената законодателна процедура) да хармонизира преките и непреки данъци,

Европейският механизъм за стабилност ще може да оперира на първични и вторични финансови пазари,

- ЕЦБ е основният елемент на банковия съюз, но се предвижда и възможност за създаването на Единен орган за финансови услуги,

- решенията по собствените приходоизточници, както и по Многогодишната финансова рамка, вече няма да се взимат с единодушие,

- събирането на дълговете в общ дълг ще е възможно само при спазването на стриктна бюджетна дисциплина,

- Европейският парламент и националните парламенти получават правото да се намесват в приложението на процедурите по прекомерен дълг и дефицит,

- страните-членки ще се считат за „изпаднали в прекомерен дълг и/или дефицит“ след решение на Европейската комисия, освен ако Съветът изрично не възрази.

Други промени в политиките на ЕС

- значително разширяване на областите, в които решения ще се взимат с квалифицирано мнозинство в Съвета вместо с единодушие, което позволи напредване на интеграцията в редица области, в които в момента тя е в застой и политиките не могат своевременно да предложат инструменти за справяне с моментните предизвикателства пред Европа

- така например, решенията относно

1. „собствените приходоизточници на бюджета на ЕС“, на които ЕС изцяло ще разчита в бъдеще, за да финансира политиките си, вместо преобладаващо на вноските на страните-членки, както е в момента,

и

2. „Многогодишната финансова рамка“, която поставя тавани на разходите за отделните политики – Регионално развитие, Обща селскостопанска политика и пр. -

вече няма да се вземат с единодушие.

Тази промяна ще позволи преговорите по финансовия гръбнак на ЕС в дългосрочна перспектива да не стават заложник на тясно национални интереси и проблеми, както се случва в момента – в периода 2014-2020 г. за пръв път Съюзът, който вече има 28 страни-членки и провежда политики във все повече области, ще разполага с по-малък финансов ресурс, отколкото в текущия период.

- с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие Съветът ще решава дали да се използва т.нар „клауза за гъвкавост“, която позволява на Съюза да предприема действия в ситуации, които договорът не предвижда изрично – тази клауза ще може да се прилага и по въпроси, свързани с Общата външна политика и политика за сигурност,

- общата имиграционна политика и политика за предоставяне на убежище ще бъдат провеждани при стриктно разграничение на правомощията на отделните нива на управление – европейско, национално, регионално, место и пр.

- обхватът на сега съществуващите възможности за една страна-член да избере да не участва в дадена политика – т.нар „opt-outs“ – е ограничен.



Коментирай

Стани член

    Стани член

Социални мрежи

    Twitter
    Twitter
    Галерия

Партньори

    JEF
    European Movement
    Federalist Intergroup
    Spinelli Group

Анкета

Смятате ли, че увеличаването на Европейския фонд за финансова стабилност ще сложи край на финансовата криза в ЕС?

Резултати:

Loading ... Loading ...